Home » #YongArtZone » Ева Йорданова: Вдъхновението се крие във всекиго, а красотата – в щастливите очи

Ева Йорданова: Вдъхновението се крие във всекиго, а красотата – в щастливите очи

Ева Йорданова е на 13 години от Враца. Абсолютен перфекционист във всичко, което прави. Определя себе си като стихия. Винаги е готова да помага на хората, организирана е и разполага с решение и отговор на всеки въпрос. Гордее се с безрезервната подкрепа от невероятни си  родители. И както самата тя казва за себе си: „Аз съм слънце, мога да стопля, но и да изгоря“. В свободното време обича да се включва в различни кампании, инициативи и благотворителни каузи. Посещава всички концерти и изяви на най-добрата си приятелка, за да я подкрепя. Хобито и е да „играе с грима“. 

 

 

Можеш ли да се опишеш само с три думи?

Невероятна!

Непредсказуема!

Справедлива!

Как се осмели да започнеш да пишеш?

Всичко започна в началното училище, където любимата ми учителка ни даваше за домашно различни съчинения. От там и писането се превърна в страст в прогимназията. Отново от домашни работи, от прекрасната ми и вдъхновяваща преподавателка по български, която ни караше да мислим върху различни есета. Не съм изпитвала никакъв страх от това да започна да пиша, защото така описвам емоциите. И тепърва предстои да се развивам.

Проза или поезия?

И поезията, и прозата крият в себе си магия, вдъхновяват ме по различен начин. Не мога да избера, защото и двете са уникални сами по себе си! Основната разлика между поезията и прозата е, че прозата е написана естествено, а поезията в метрична структура. За мен всички творби, свързани с любов, са чувства, които изразяват онези бушуващи в душата и сърцето трепети, които превръщат всеки влюбен в поет.

Ева 

Така и никой не успя да доулови аромата ми и да разбере посланието ми. Винаги оставах и оставам неразбрана или пък е точно обратното, но никой не иска да го признае или изрече. Колко хора трябваше да се опитат да ме наранят, за да видят, че не съм толкова непоклатима, колкото си мислят? Думата невъзможно за мен е непозната, защото ако някой може нещо значи и аз ще успея. Успявам, само там, където искам да вложа цялото и сърце и енергия и винаги,винаги играя за победа. Не правя нищо без желание, защото просто искам да помогна там, където знам,че ще дам всичко от себе си. Мразя фалшивите хора и лъжите, лицемерието и още куп други. Най-много пък обичам да им се усмихвам, когато разберат коя съм всъщност и за какво се боря. Ако наистина трябва да признавам нещо, то е че всичко, което ми се е случило ме е научило на нещо, независимо какво. Както мога да обичам и оценявам някого, така мога и да гледам през него. Изобщо да не го виждам или най-малкото оценявам. За разлика обаче от това аз се вглеждам в най-малките детайли, дори да не се забелязва или най-малкото да го показвам е факт. Друго интересно за мен е,че не показвам чувствата си. Никой досега не ме е разгадал, аз на това му казвам вещерство. Въпреки,че е така аз съм добър човек, състрадателна и винаги готова да помогна, дори на най-големия си враг. Не знам, дори и аз не мога понякога да се разбера. Ту ангел, ту дявол.. Мога да бъда много, но най- добре се чувствам, когато съм себе си. Просто Еви, дъщеря, внучка, племенница, братовчедка и приятелка на няколко човека. Това е моето аз, което за щастие или пък не, много хора не познават. Тези, които си мислят,че съм самото съвършенство или пък най-голямата кифла или дори лигла. Не искам да знам мнението на тези хора, защото няма да ви лъжа,че то изобщо не ме интересува. Уважавам себе си и решенията си, затова съм решила да живея живот, в който аз определям правилата в различните ситуации, е с няколко изключения. До този момент, въпреки,че още съм толкова млада съм осъзнала,че ако не обичаш себе си няма да бъдеш обичан. За този мой житейски цитат и девиз може да разберете повече в едно мое произведение ,,Пролетна гора”. То е красиво и описва емоциите ми в последните може би 2 години. Красиво е да живея, да се уча и да уча. Да вдъхновявам и да се вдъхновявам, да обичам и да бъда обичана. Това съм аз, момичето, което промени живота ви само в първите минути….

 

Какво те вдъхновява?

Вдъхновението за мен се крие във всичко! Моето семейство, моите приятели, моите учители, моят живот –  всичко това е вдъхновение. Всяко нещо ме вдъхновява по различен начин, но най-много човешките истории, на които съм свидетел. Обичам да се запознавам с нови хора и да общувам с тях! Вдъхновението се крие във всекиго, а красотата –  в щастливите очи.

Какво четеш?

Не съм човек, който чете постоянно. Но винаги избирам стойностни книги, който да ме учат на нещо, независимо какво. Обичам да чета романи, книги за мотивация, самоусъвършенстване и развитие. Разтоварващи и поучителни слова.

Кой герой искаш да срещнеш?

За мен всеки човек е герой. Всяка майка е героиня, защото дава живот. Всеки лекар е герой, защото спасява живот. Всеки учител е герой, защото развива този живот. Да си герой не означава, че трябва да имаш свръхспособности, а да бъдеш човек. Да си добър и да помагаш, да успееш и да оставиш нещо след себе си. Да не живееш с мисълта, че няма какво да изгубиш, защото, повярвайте ми, винаги има. Когато си спомнят за теб, да те помнят с добро и да се усмихват. Има много герои, отворете очите си и ги вижте!

Би ли написала книга?

Да, бих! Моята книга ще е ярка и запомняща се. Ще е за моя живот, моите успехи и спадове. Ще учи и ще е полезна на хората в много области! Най-вече на тези, които искат да постигнат нещо със себе си и с живота си!

Зимна приказка 

Тихо е. Белите нежни снежинки падат върху заснежената земя. Небето е полу сиво, а въздухът остро студен, пронизващо сух, но толкова чист. Няма никого навън. Уличните лампи светят силно, но не толкова, колкото домовете на хората. От малките прозорчета на схлупените къщурки можеш да видиш много и “различни” семейства. Едни сгушили се пред камината, пиещи топъл шоколад. Други играещи на семейни настолни игри. Трети пък, които вечерят, облечени в коледни пуловери и шарени тематични чорапи. 

Но има и четвърти, тези, които са сами. Хора, които милеят по своите деца чужденци. Хора, които тъгуват по изгубените си близки. Хмм.., колко е пъстър светът! Накъдето и да се обърнеш, виждаш различни хора, всеки с грижите и проблемите си, но обединени от едно. Обединени от невероятната зимна приказка. От топлината на Рождество Христово, от красотата на зимата. От духът на Коледа. От надеждата. 

И аз загубих ценен и важен човек за мен, точно преди Коледните празници. Да, болката не бе малка, особено, когато видях изстиналото, бездушно тяло на важния човек за мен. Но продължих напред. Продължих, защото изгубените хора няма как да се върнат. Затова живейте, обичайте, радвайте се и помнете,че времето лекува. Не се ядосвайте, заради големите сметки за ток, а се радвайте на красивата зимна приказка.

За какво мечтаеш?

Мечтая да пътувам, да откривам нови светове! Да се смея заедно със семейството и с близките си! Мечтая да оставя нещо след себе си и да успея в живота си! Мечтая да помагам на повече хора и да правя още повече добрини!

Какво би променила в света, ако имаше тази сила?

Не бих променила нищо, защото светът е уникален и балансиран. Не е възможно всичко да е цветя и рози! Тогава как човечеството ще се развива?! Може би единствените неща, които бих променила, са бракониерството и опазването на планетата. Също несправедливостта към  възрастните хора и гладните деца.

Кое е любимото ти място във Враца?

Нямам любимо място. Може би най-много обичам площад ,,Христо Ботев”, защото има невероятна гледка към балкана. Обичам да се разхождам с часове из Враца, навсякъде откривам интересни неща.

Как искаш да изглежда града ни след 10 години?

Не искам грандиозни промени, а просто да е по-развит. Да се санират повече блокове, да има повече паркове, улиците да са равни и да се превърне в град – мечта. Да има повече работни места и повече хора, които да живеят в него.

Какво прави изкуството велико?

Едно от най-ценните неща, които човек е създал, носи общото име изкуство. Всички онези скални рисунки, древни статуи, запазили съвършенството си, картини, музика са преминали през времето, оцелели са и носят вдъхновение за съвременните хора. Възприемам ги като нравствени послания, съхранили представите за красиво, добро, човещина, съдържащи някакъв идеал.

Какво е за мен изкуството?! Какво е то в моя живот?! Може би то променя погледа ми за света, кара ме да се чувствам добре, да се очистя от ежедневното, да се чувствам по-извисена. Не е важно дали възприемам с погледа или със слуха. Важното е, че реагирам с душата си и то не как да е. Поглеждам една картина и в нея виждам свят, отразил душата на своя автор. Не с разума, а с чувствата си усещам посланието. Пред мен понякога изниква един усмихнат свят, друг път – тъжен, грозен, но винаги казващ много.