Home » Изкуство и култура » Мария Исаева: На жената е заложено да носи равновесие и красота

Мария Исаева: На жената е заложено да носи равновесие и красота

Пътувате много. Кое е мястото, което винаги Ви липсва във Враца?

Навръх 8 март ви срещаме с една шармантна врачанка. Една дама, след която всички се обръщат, защото винаги е със стилен тоалет, завършен с уникална капела. Познахте я, нали?! Да –  това е архитектът, художникът и музикантът Мария Исаева.

Аз не съм българка, аз съм врачанка. Корените ми са тук. България е Аз, децата, домът и приятелите ми. Затова винаги, когато съм извън България най-много ми липсва домът. Обичам да пътувам, но Враца е над всичко. Както казват врачани „кАмико”. Когато съм в Америка ми липсва Европа. В Испания обаче се чувствам като във Враца.

Рисувам от 30 години, имам картини по цял свят. Очите и ръцете са инструментът, а човек рисува с душата си. Аз рисувам под звуците на Литургия Доместика на Александър Гречанинов в изпълнение на Борис Христов. За мен Борис Христов е най-великия българин.

Кои са музите на една жена?

Думата „Обичам”. Но не в смисъла „обичам шоколад”, „обичам ябълки”… Не! Човек може да обича само това, заради което е готов да легне на операционната маса и да дари органите си – моите деца. Те ме вдъхновяват. Това е върховната любов, най-святата на майката към децата й. Изкуството е синтез на душата и обичта прехвърлено в идея. Всичко е любов.

Ако сте картина кои цветове и форми ще преобладават?

Цветя, в бяло и бледо лилаво – любимите ми цветове. Зеленото например не го обичам. Зеленото е цвета на Господ и не трябва да се пипа. Господ го е дал само в природата, а там няма дори две еднакви листа. В картините си го тонирам, за да загатна, че е листо например, за да ми се получи пейзажът.

Какво е Вашето послание към младите?

Младите хора са бъдещето. Те са безсмъртието ни. Оставаме на земята чрез децата и внуците си. Това всъщност ни е спокойствието за този обидно кратък живот, който ни е даден от природата.  На децата си казвам: „Обичайте вашите, както аз обичам вас”. Всичко останало като амбиции и професии са само битовизми и е толкова безсмислено.

Довършете изречението: „За мен 8 март е ….”

Ден след 7-ми и пред 9-и март. На жената е заложено да носи равновесие и красота. Когато излиза красота от душата и ръцете й не е празен ден. Всеки ден е празник.

След няколко месеца навършвам 70, но не съм помъдряла, само изгубих илюзиите. Единствената истина е в себеуважението, в това което правя и децата, които оставям след себе си. Всичко друго е без значение.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Биографията на Силви Вартан „Дума по дума” – невероятна!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Name *
Email *
Website